Още в древни времена хората са използвали копитата и краката на добитъка, за да тъпчат, търкат и уплътняват почвата, за да се справят с основата на къщи, уплътняване на язовири и речни насипи, преди средата на 19 век пътното инженерство на Запад беше основно павиран с чакъл, уплътняването се основаваше главно на естествено търкаляне от превозни средства до изобретяването на машината за валцуване на камък през 1858 г., което насърчи развитието на чакълестата настилка. През 1860 г. във Франция се появиха парни валяци, които допълнително насърчиха и подобриха конструкцията технология и качество на чакълестата настилка и ускори напредъка. В началото на 20-ти век светът призна чакълестата настилка за най-добрата настилка по това време и се разпространи по целия свят, концепцията за уплътняване постепенно стана известна и пътните валяци също се появиха на различни площадки за пътно строителство, в средата на През 19-ти век изобретяването на двигателя с вътрешно горене дава голяма жизненост на развитието на оборудването за уплътняване. Първите валяци, задвижвани от двигатели с вътрешно горене, са родени в началото на 20 век. След това се появи валякът с гуми, валякът с овчи крака и гладкият валяк бяха произведени почти по едно и също време и беше изследван ефектът на уплътняване на статичния валяк и се смяташе, че увеличаването на теглото на валяка може да увеличи линейното налягане на валяка, като по този начин подобрява ефекта на уплътняване. В резултат на това дълго време хората работиха върху разработването на ролки с голям тонаж, като най-големите ролки с гуми някога тежаха повече от 200 тона, но през този период промените в ролките се отразиха главно в подобряването на мощността и форма.
